НАЦИОНАЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЦИОНА̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Нация (в 1 знач.); народност1. Говореше се на най-различни езици, защото имаше отделни хора от почти всички националности, имаше няколко китайци, негри, двама турци — търговци. Г. Белев, КВА, 326. Църковната борба е първата проява на нейното [на средната буржоазия] съзнание, ..; чрез тази борба тя пожела да бъде призната за представителка на българската националност. Ив. Унджиев, ВЛ, 19. В Делхи може би най-добре се вижда многонационалният характер на Индия. В тоя водовъртеж от националности на първо време човек забелязва само едно: тези от север са по-бледокожи. Т. Кюранов, АП, 10. Само ще споменем тука, че и у нас съществуват Шекспировци, Дантевци, Гетевци, .. и пр., с които са гордеят другите националности. НБ, 1876, бр. 55, 212.
2. Само ед. Принадлежност към дадена нация; народност1. От днес Турция вече е конституционно-парламентарна държава. А това значи .. в цялата империя ще има свобода и равенство за всички нейни поданици, без оглед на националност и вероизповедание. К. Странджев, ЖБ, 27. Ако нашият народ успя да запази своята националност, да съхрани своите език, писменост и култура, .. — това означава, че той има всичките основания да бъде уважаван. Мор. пр VIII кл, 37. Отдавна живее в България, но по националност е грък.
3. Остар. Народностен характер; народност2, народностност. Тия са трите главни елемента в творчеството на Пушкина, на които се основава неговото значение като национален поет; а в сила именно на тая си националност, той заема място и в реда на представителите на човечеството. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 95. Във всеки случай националността на сюжета не може да бъде един критериум, за да се съди за стойността на едно литературно произведение. К. Величков, ПССъч. VIII, 132.