НАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ЦИЯ ж. Устойчива общност от хора, която се характеризира с общ език, обща територия, икономика, култура, черти на характера и др. и възниква исторически, обикн. през епохата на Възраждането (Ренесанса), в резултат от засилване на икономическите връзки между отделни области и осъзнаване на единството на народа, на неговото развитие и идеали; националност. Образуването на българската нация било дълъг процес, който поради специфичните исторически условия в България протекъл твърде своеобразно. Ист. Х и ХI кл, 119. Българска нация, в собствения смисъл на думата, ние имаме едва от Възраждането насам, а преди това по-правилно е да говорим за българско население. Ив. Хаджийски, БДНН I, 1. Този народ [българският], когато е имал светла точка отпреде си, когато му се е посочвала свята цел, той се е устремявал към тази цел с въодушевление, достойно за благородна и напредничава нация. Ал. Константинов, Съч. I, 77. Почти всички европейски нации имаха представители тука: българи, евреи, немци, френци. Ив. Вазов, Съч. ХII, 95. Лични, гениални писатели у всеки народ са твърде малко на брой, но в тях пълно се е отразил духовний живот на нацията им. Н. Бончев, ПСп, 1873, кн. 7-8, 5.

◊ Организация на обединените нации (съкр. ООН). Полит. Международна организация на нации и държави, създадена в периода 1943-1945 г. за запазване на световния мир и сигурност, за развитие на сътрудничеството между страните и решаване на сериозни международни проблеми. В Сан Франциско преди тринадесет години (..) бе създадена Организацията на обединените нации. В пламъците и ужасите на Втората световна война се зароди и узря идеята за създаване на международна организация, която "да избави идните поколения от бедствията на войната". Това е основното и високо предназначение на ООН. ВН, 1958, бр. 2131, 3. Към края на 1955 г. НР България бе приета за член на Организацията на обединените нации (ООН). Ист. VIII кл, 178.

— От лат. natio 'народ' през фр. nation, нем. Nation или рус. нация.