НАЦУ̀ПВАМ

НАЦУ̀ПВАМ, -аш, несв.; нацу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с устни. Свивам и издавам напред устни, обикн. в израз на недоволство, сърдене, каприз, глезене и под. — Мими, хайде да си ходим! .. Тя нацупи устничките си и упорито продължи да храни врабците. П. Бобев, ЗП, 105. — Но, докторе, вие се отклонявате — нацупи капризно устни Червенокосата. Й. Попов, БНО, 123. — Слушай, Лили. Не ставай... — Досадна — допълни тя и нацупи устни. — Не исках да кажа това. М. Грубешлиева, ПИУ, 242. Понякога Елиан идваше отвън разстроена и започваше нервно да вика по коридорите. Но щом срещнеше мъж, казваше му: "Бонжур... бонжур..., мосьо" — и нацупваше устни за целувка. Ив. Мирски, ПДЗ, 177. нацупвам се, нацупя се страд.

НАЦУ̀ПВАМ СЕ несв.; нацу̀пя се св., непрех. 1. Придобивам недоволен, сърдит или огорчен вид, като обикн. свивам устни; намусвам се, намръщвам се, начумервам се, навъсвам се. Аз свих устни. Когато татко иска да ме подразни, той произнася цялото ми име... — Ставаш грозна, като се нацупиш — каза татко. Ем. Манов, МПЛ, 30. — Дори и комплименти си правехме, да — добави Боян и наново повиши тон: — И поздравя ли някоя жена..., изведнъж се нацупваш. М. Грубешлиева, ПИУ, 188. Малката Марга току се вреше край полата на майка си и като видя даровете, някак се нацупи: — И на мене искам подарък... Кр. Григоров, И, 142. ● Обр. Стъмни, нацупи се простора / и зимата нахална пак — / без заповед от прокурора / къщята ни покри със сняг. Хр. Радевски, Избр. пр II, 27.

2. За устни — свивам се в израз на недоволство, сърдене или каприз, глезене и под. Цачето се спря, около ѝ стана свирепо, устните ѝ се нацупиха, и тя процеди: — Луд, луд! Д. Немиров, Б, 204.

— Други (диал.) форми: насу̀пвам и нашу̀пвам.

Списък на думите по буква