НАЦУ̀ПВАНЕ

НАЦУ̀ПВАНЕ ср. Отгл. същ. от нацупвам и от нацупвам се. Та аз се чувствувах вече голям, а той така ме нарича. По нацупването ми чичо Стойне разбра какво ми е на сърцето. Кр. Григоров, ОНУ, 77.

— Други (диал.) форми: насу̀пване и нашу̀пване.

Списък на думите по буква