НАЦЪФТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЦЪФТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; нацъфтя̀, ‑ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. нацъфтя̀л, -а, -о, мн. нацъфтѐли, св., непрех. 1. Обикн. мн. и 3 л. ед. За растение, цветове — цъфваме много, в голямо количество; нацъфвам. Щом се стопи снегът, теменужките нацъфтяха. П. Бобев, ГЕ, 29. Тази пролет овошките напъпиха рано. Заредиха се топли слънчеви дни. Нацъфтяха черешите и вишните из градините. Д. Марчевски, ДВ, 59. С първото пролетно слънце нацъфтяваха дряновете и цветята, а нивите вдигаха стръкове. Е. Йончева, ЗГ, 11. На разсъмване стана студено, а когато изгря слънцето, хората наизлязоха по дворовете, изненадани, че е дошла пролетта. Що цвят бе нацъфтял, що чудо! Н. Нинов, ЕШО, 94. Край реките нацъфтели / гори люляк бял. Елин Пелин, ПБ, 46. ● Обр. Край върбите знамената / нацъфтяха като мак. А. Босев, СЦС, 39.

2. Покривам се, отрупвам се с цветове, с цвят; нацъфвам. Вън от града, .., имаше стара голяма шипка с преплетени стволи, отрупани от цвят.. Момата се спря пред шипката и извика: — Колко е нацъфтяла! Елин Пелин, Съч. V, 14. В житата шипка нацъфтяла / под розовата утрин грей. Сл. Красински, ЗО, 110. — "Гледай ми, мамо, цветето, / .. / Кога ми цвете нацъфти, / тогава ще ми й сватбата." Нар.пес., СбВСт, 375.

3. Прен. Поет. Появявам се някъде в голямо количество; цъфвам, разцъфтявам. Вълков вървеше по улицата към горната махала и без да се спира, оглеждаше надписите, които нощес бяха нацъфтели по огради, стени и плетища. Ст. Марков, ДБ, 177. Заоблените преспи, .., звездите, нацъфтели като вишни по небето — всичко ѝ [на Нонка] се виждаше необикновено хубаво. И. Петров, НЛ, 11.

НАЦЪФТЯ̀ВАМ СЕ несв.; нацъфтя̀ се св., непрех. Обикн. с отриц. За растение — преставам да цъфтя. Тези мушката не се нацъфтяха, вечно са отрупани с цвят.