НАЧАВАЛЯ̀ВАМ

НАЧАВАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; начаваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Начоколявам; начовалям, начовалвам, начоколвам, начоголявам. Като я [Гана Пинтова] видяха, те се спуснаха към нея, начавалиха я и я заразпитваха за всичко, което ги интересуваше. Г. Караславов, ОХ II, 330. — Вие сте луди хора — каза презрително кметът и се опита да заобиколи струпаните жени, за да влезе в канцеларията си. Но жените го начавалиха. Г. Караславов, ОХ I, 438. начавалявам се, начаваля се страд.

НАЧАВАЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; начаваля̀ се св., непрех. Диал. Начоколявам се; начовалям се, начовалвам се, начоколвам се, начоголявам се. Всички се начавалиха да видят войнишкия хляб, да го пипнат, да го опитат. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 120. Той [Маринко] не чу вече никакви стъпки, .. Съвзе се едва когато от съседните къщи изскочиха мъже и жени и се начавалиха в тъмното, за да видят какво е станало. Г. Караславов, ОХ II, 626.

— Друга форма: нач  оваля̀вам.

Списък на думите по буква