НАЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЧА̀ВАМ, -аш, несв.; на̀ча, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; захващам1, зачевам2, начвам, наченвам, наченувам, начнувам, начинам. А мислех, паметник ще ми вдигнат. И място му бях избрал — под Каваците, откъдето начава мървашката територия. В. Караманчев, ЧЗ, 21. Между тем понеже бе хванало да притъмнява, запaлиха свещи и двоица уни, ставше пред Атила, начаха да пеят някои си стихотворни песни. Г. Кръстевич, ИБ, 335-336. Атила же, .., проповядал народу своему, че тая сабя била сабята на военнаго бога Марса, .. Народът повярвал това и оттогава тая сабя станала предмет великаго уважения и .. идолопокланства за сичките уни, които и начали да ѝ приносят дарове. Г. Кръстевич, ИБ, 274. начавам се, нача се страд.
НАЧА̀ВАМ СЕ несв.; на̀ча се св., непрех. Остар. и диал. Започвам1, започвам се; захващам се1, зачевам се, начвам се, наченвам се, наченувам се, начнувам се, начинам се.
— Друга форма: начѐвам.