НАЧАКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧА̀КВАМ, -аш, несв.; нача̀кам, -аш, св., прех. Диал. 1. Причаквам, пресрещам

някого или нещо. И едно доближил до нея, се пущила на него змията, .., а пък юнакот йе начакал со мечот и я пробол прао в сръце. Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 206. Засвирия деветгласни свирки, / затупаа до девет тупана. / Кога беа през тесни клисури, / начака ги Айдар арамия, / си сватове под калъч йе турил. Нар. пес., СбНУ VIII, 76.

2. Изчакам, почакам. Белким ке му начакам некой дож [дъжд] и тогай копай. СбНУ ХI, 129. начаквам се, начакам се страд.

НАЧА̀КВАМ СЕ, -аш се, несв.; нача̀кам се, -аш се, св., непрех. Чакам много дълго, докато ми омръзне. — Колко ще чакам? — Много .. — Начакай се хубаво сега, че да ти дойде акъла! Б. Априлов, КН, 17. — С какво мога да бъда полезен на ваша милост? — решил, че се е начакал, попита офицерът. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 341. Нашите пътници ся начакаха тук, после ги повикаха при стотника. Б. Димитров, Я I (превод), 16.