НАЧАКЪЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧАКЪЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; начакъ̀ля̀, начакъ̀лѝш, мин. св. начакъ̀лѝх, св., прех. Рядко. Постилам, настилам с чакъл път и под. ● Обр. Шосират улицата пак... / И всяко лято гледам аз все туй — / изрътен път, чакъл и камънак! / .. / Ще се оправи — щом начакълят / на кметството изрътений акъл! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 248. начакълявам се, начакъля се страд.