НАЧАЛНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧА̀ЛНИЦА ж. Остар. Началничка. Още когато ѝ правеха прощъпулник, Пъцето с два скока догони търкулнатата питка .. Всички присъствуващи си рекоха тогава, че от Пъца ще излезе я председателка .., я друга голяма началница с големи премиални. Ем. Манов, В, 53. Княз Василчиков рекъл на началницата на училището да ми рече да започна да предавам по български .. на нашите момичета и аз съм рад да стора това. АНГ I, 3. Някоя началница имаше едно дете и му ся твърде радваше. П. Берон, БРП, 75.