НАЧАЛНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧА̀ЛНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. (обикн. ирон.) от началник; малък, дребен началник. Първи моабетчия, той събираше де що има дребно началниче около себе си и часове наред говореха за лов на газели. Й. Попов, ПЧ, 34. Няма ли всяко началниче да постави като цена за оказаната услуга някакъв компромис? Хр. Домозетов, ОР, 131.