НАЧА̀ЛНИЧЕСКИ

НАЧА̀ЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на началник, за началник и под. За него животът се побираше между стените на началническия му кабинет с извехтялата вече мебел. Ст. Марков, ДБ, 313. Стоянчо и той, бедният, от височината на своя началнически стол, е принуден да слазя до занятията на простата тълпа. Ив. Вазов, Съч. IХ, 10. По стълбата служебна насам-натам пълзя, / слухтя и дебна, / въртя се охлювът, слиза, / .. / Дорде един прекрасен ден / безшумно, тихичко отвори / една врата / в началническа канцелария. Хр. Радевски, Б, 49-50. Началнически пост. Началническа власт. Началническа заплата.

2. Който е присъщ, типичен за началник. — Добре, щом настояваш — усмихна се татко. Забелязах, че усмивката му беше малко уморена, но повторих с жесток началнически тон: — Настоявам! Н. Стефанова, ОС, 82. Те не знаеха още да слагат подписа си с небрежен началнически размах и подписите им бяха ясни и четливи за всички. Ем. Манов, ДСР, 7. Началнически вид. Началническо самочувствие.

НАЧА̀ЛНИЧЕСКИ

НАЧА̀ЛНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. началнически. Понякога с предл. по. По начин, типичен за началник. Имаше между тях обаче и млади хора, които бяха салонно облечени, .. Те носеха на главите си бомбета, .., държаха се с вирнати глави — началнически важни. А. Страшимиров, Съч. V, 190. Началникът се оказа отзивчив. Когато влязохме в кабинета, той не седна зад бюрото си, а в един фотьойл срещу мен и заговори съвсем не по началнически. Ст. Христозова, ДТСВ, 107.

Списък на думите по буква