НАЧАЛНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЧА̀ЛНИЧЕСТВО1, мн. няма, ср. 1. Длъжност и ръководна дейност на началник. Пък ако потрябва на някой вашенец адвокат, да знаеш, че аз съм адвокат. Временно приех началничеството, но съм си оставил заместник. Н. Хайтов, ДР, 145-146. Подмами ли го някоя по-голяма длъжност, началничество, да речем, идеализмът изведнъж изветрява. Т. Влайков, Съч. III, 309. Рядко се случва, щото човек да премине през всичките стъпени на повишението и да достигне началничество в отделението по-рано от 45 години. ССГ (превод), 126.
2. Остар. Началство2. На Иван се видя, че хората се плашат той да не се отметне от началничеството си над тях, бързаха да го вържат. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 294. Той започна военното си поприще в Холандия под началничество на йоркский войвода, генерал Уолмодена. Й. Груев, СП (превод), 200.