НАЧАЛНИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧА̀ЛНИЧКА ж. Обикн. с несъгл. опред. Жена началник. На пияната компания изглежда ѝ се видя забавно моето присъствие ... Но на веселбата турна край дежурната началничка на прислугата. Г. Белев, КВА, 95. — А какво мисли началничката за мене? ... — Добро мисли .. — Може би и затова сега ме назначи на работа. К. Калчев, ДНГ, 83. Началничка на лаборатория. Началничка на лагер. Началничка на цех.