НАЧАЛСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧА̀ЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Началнически, ръководен. — Освен обикновените правдини, които е имал като председател на областните събори, патриархът получил началствено право и вън от съборите. ПСп, 1873, кн. 7-8, 52. А за да има възможност да се ползува от тези правдини, давало му се е [на епископа] .. началствено значение над всичката област и вън от събора. ПСп, 1873, кн. 7-8, 51.