НАЧАЛСТВУВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧА̀ЛСТВУВАЩ, -а, -о, мн. -и. Книж. 1. Прич. сег. деят. от началствувам като прил. Който изпълнява длъжност на началник; ръководен. Комитетът бе в трескава дейност. Даваше нареждания, разпределяше, настаняваше борците. Началствуващите лица също получаваха упътвания. Те

обикаляха позициите, поддържаха духовете. Г. Караиванов, П, 1960. Аз имах свободата да обикалям фронта и да бъда във връзка с началствуващи лица, да виждам контрастите. ЛФ, 1958, бр. 7, 3.

2. Като същ. началствуващ м., началствуващи мн. Началник, ръководител. За разлика от специалистите и началствуващите, обикновените ръботници възприемаха "особнячеството" на Методи като акт на нечуван, невиждан и небивал демократизъм. А. Гуляшки, ДМС, 243. Сега той е в стихията на началствуващ. Той се мъчи да покаже на домакина, че се грижи само за него. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 27.