НАЧА̀ТЪК

НАЧА̀ТЪК, мн. -ци, -тки и -тци, м. Остар. Обикн. мн. Зачатък (в 3 знач.); наченка, зародиш. Единодушно ся стремиха и желаяха една реформация на църквата, за начатъка на която ний ще говорим сега. ИХЦ (превод), 188-189. Из тях [народните песни] са са развивали начатките на народното сценическо представление. Ч, 1875, бр. 9, 405. Хубавите, крехки начатци от буйноцветналата българска книжнина в края на Х-ий век полиняха и загинаха у непрестайните кръвави борби. Й. Груев, Лет. 1872, 223. Лютер в свое време говореше вече много за обръщението на язичниците и в 1556 година действително 14 протестантски мисионери отидоха от Женева в Америка, .. но тези начатъци не бяха сполучни. ИХЦ (превод), 315.

— От рус. начаток.

Списък на думите по буква