НАЧЕВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЧЀВАМ, -аш, несв.; начѐна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. начѐнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал., сега поет. Започвам1; захващам1, зачевам2, начвам, наченвам, начинам, наченувам, начнувам. Камбаната начена да бие често и продължително. П. Михайлов, ПЗ, 175. След пладне, когато слънцето начеваше да се спуща към заления от златиста омара хоризонт, той излизаше на разходка. А. Гуляшки, Л, 39. Пред нас, на север, начеваше грамадният и висок връх Амбарица. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 116. Те [Ирина и фон Гайер] начеваха вече втора бутилка вино и поради това бяха развеселени. Д. Димов, Т, 493. начевам се, начена се страд. начева се, начене се безл.
НАЧЀВАМ СЕ несв.; начѐна се св., непрех. Остар. и диал., сега поет. Започвам, започвам се; захващам се1, зачевам се, начвам се, наченвам се, начинам се, наченувам се, начнувам се. На 20 април 1876 година историческата завеса се вдига и започва Априлската епопея. Начева се българският подвиг. К. Странджев, ЖБ, 54. Първите тогавашни буквари се начеваха с червени букви. СбНУ ХVIII, 555. Виж, въздухът чисти се, светна по буря. / И нов се начева живот. К. Христов, ПП II, 33.
— Друга форма: нача̀вам.