НАЧЀКВАМ

НАЧЀКВАМ, -аш, несв.; начѐкам, -аш и начѐкна, -еш, прич. мин. страд. начѐкнат, св., прех. Диал. 1. Накърнявам целостта на нещо, като отчупвам, откъсвам, отхапвам малка част от него; зачеквам2. Начеквам баницата.Начекнах хляба. // Разбивам, разчупвам. Аман, светийо, ти се молам, речи му на детето да го начека камено, оти .. кай слегуа, та ако падне на нас, сите в земи ке не натера. СбНУ III, 182.

2. Нацеждам, набирам1, събирам капка по капка. И си [Бояна] ватила [хватила] люти змии, / .. / И превърлила на зелен явор, / явор ми цутел, ядот ми капел; / и начекала [яд] во зелен вилджан [филджан]. Нар. пес., СбБрМ, 364. начеквам се, начекам се и начекна се страд.

НАЧЀКВАМ

НАЧЀКВАМ СЕ, -аш се, несв.; начѐкам се, -аш се, св., прех. Диал. Опирам се, закачам се на, за нещо. Още недоречени тие сборои [сборове, думи] от инатчията жена, отърчала кай бунаро, та седнала на кофчето и .. паднало во бунаро ... При се що паднала во длабокийо бунар, се начекала на ръце .. и ич не се убила. СбНУ ХV, 88. Зафир Ачев сонуал еден сон пред една-две години, како да беше се препнал от некой ка‑

мен и беше паднал во едно дупчище длабоко; паднуайки во дупчището ничком, се начекал на ръце и току во ръцете му се нашла една змия дебела. СбНУ ХХIХ, 155.

Списък на думите по буква