НАЧЀЛО

НАЧЀЛО1 нареч. 1. Обикн. с предл. на. Пред всички или всичко друго по място, в самото начало на нещо, на първо място; най-отпред, най-напред. Друмев, .., размахваше големия си револвер и гласът му кънтеше: — Знамето тука, знамето начело! Към България, братя!И гордо изправен, тръгна по прашния път. Ст. Дичев, ЗС I, 242. По едно време той [Никола] сваля шинела си, .., леко и грациозно притичва и се хваща начело на хорото. Й. Йовков, Разк. I, 42. Начело на листата стоеше пак Трайко. Т. Влайков, Съч. III, 258. Известието даже, турено начело на 5-и брой, в което се обаждат причините за закъсняването, и то е писано от чужда посредствена ръка. З. Стоянов, ХБ, 127. Вървя начело. Излизам начело. Заставам начело на колоната. // На най-видно, най-почетно, централно място. Както всяка година на нейния празник и сега я сложиха да седне начело на трапезата. Д. Талев, СК, 62. Начело седи, тържествено облечен в пъстра роба, първосвещеникът. Св. Минков, ДА, 29.

2. Прен. Обикн. с предл. на, в. Преди всички други по значение, роля, прояви. — Допреди едно-две десетилетия — каза той — начело на прогреса стояха изкуствата, литературата, разни писатели, художници, философи. Сега начело на прогреса стои и ще стои науката. А. Гуляшки, ДМС, 107. Ние сме обикнале да броим възраждането на народа си от началото на наший век и туряме начело Априлова с Неофита, Венелина и пр. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 25. Ех, та чудно наше село, / на селата е начело. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 324. Начело в класиране. Начело в състезание. Начело по успех.

3. Прен. Обикн. с предл. с. Под ръководството, началничеството на някой. В лято 1342, два дни след Мала Богородица една малка конна чета, начело с болярина песнопой Витомир, слизаше по десния бряг на Марица. Ст. Загорчинов, ДП, 295. През 1834 г. било организирано от търговци Капиновското въстание и Велчова завера, начело с капитан Мамарчев. Ст. Михайлов, ЕБС, 113. // Обикн. с предл. на. В ролята на водач, началник, ръководител. Близо едно десетилетие мина, откакто Аспарух, начело на своите съплеменници, обитаваше земите северозападно от делтата на Дунав. Д. Линков, ЗБ, 9. Хаджи Петър го издигна начело на работата си. Й. Йовков, АМГ, 72. Преди всичко начело на всеки театър трябва да стои художествен ръководител — режисьор. ЛФ, 1957, бр. 4, 3.

НАЧЀЛО

НАЧЀЛО2 нареч. Диал. За подреждане на отсечени дървета при превозването им — с дънерите към предната част на колата за устойчивост. На източната страна от вадата нагоре, .., се захващаше гората и се разпростираше къде Босилковец, Дулята и Кадиеви полени — гъста дъбова гора с дърва за начело. Ц. Гинчев, ГК, 322. Начело .. с дънерите напред като чело, за разлика от накръст, гдето късите дърва се товарят с вършината напред и назад, а дънерите — в средата. Ц. Гинчев, ГК, 279.

Списък на думите по буква