НАЧЕНВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЧЀНВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наченвам и от наченвам се;
започване1, захващане1, зачеване2, зачване2, зачинане, започеване, започинане, начеване, начване, начнуване, наченуване, начинане, начаване, начинуване, начнаване. При наченването на походите си в Европа най-напред той [султан Мурад] определи дотогавашния съдник на Бруса да бъде занапред съдник на войската. С. Бобчев, СОИ (превод), 21-22.