НАЧЕРВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЧЕРВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; начервя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Намазвам, оцветявам с червило, червен грим някого или нещо (обикн. устни, лице и др.). Годините ѝ не бяха много, а застоялият живот се беше отразил вече на хубостта ѝ. Може би Гита е права, като иска да я начерви и напудри. К. Калчев, СТ, 100. На един от първите редове видя [Гатев] жена си, придружена от тъста .. Устните си бе начервила, а на главата ѝ бе кацнала някаква особено екстравагантна шапка с пера. М. Грубешлиева, ПП, 168. Много ли съм изменена в лицето, Фросино? Би било по-добре да си начервя бузите. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 92.
2. Правя нещо да стане червено, обикн. като го потопявам в боя, кръв и под.; зачервявам1, очервявам. Като един човек наскачаха от местата си всички по-млади боляри, .., а неколцина от тях, по-буйни, изтеглиха също мечовете и ги издигнаха нагоре .. — Води ни, царю, в бран да начервим и ние мечовете си! Ст. Загорчинов, ДП, 378. Кой не знае кака Хриска — / .. / Първа пак във махалата / начерви яйцата! ВН, 1960, бр. 2699, 4. начервявам се, начервя се I. Страд. от начервявам. II. Възвр. от начервявам в 1 знач. Една мома, когато тръгне към хорото да се покаже на хората, тя най-напред се пременява, начервява и се приготвя, за да изглежда по-хубава. А. Каралийчев, С, 187. Срешнах момиче, нано, от баня иде, / .., / набелило се, начервило се. Нар. пес., СбВСтТ, 519.
— Други (диал.) форми: начървя̀вам, нацървя̀вам.