НАЧЀРНЕН

НАЧЀРНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от начерня като прил. Който е покрит или изцапан с черна боя, чернилка или нечистотия; изчернен. Дядо Стоян протягаше големите си начернени ръце и дигаше малкия човек на рамото си. Д. Талев, ПК, 813. Слязоха отгоре, от котлите и двамата помощници, голи и начернени от саждите дотолкова, че само очите и зъбите им се белееха. П. Михайлов, ПЗ, 67. Голямо впечатление произведе Хаджият в своята старовремска шубъра и с начерненото си лице. Ив. Вазов, Съч. VI, 28. // Обикн. за вежди, мигли — който е покрит с черен грим, туш и др. Свита женска фигура се плъзваше навремени край стените и ни отправяше дълъг поглед под начернените клепачи. К. Константинов, ПЗ, 176. Начернени вежди.

— Друга (диал.) форма: нацъ̀рнен.

Списък на думите по буква