НАЧЕРТАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧЕРТА̀ВАМ, -аш, несв.; начерта̀я, ‑а̀еш, мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Чертая нещо изцяло, докрай, отбелязвам, обикн. с някакъв инструмент за писане формата, изгледа на нещо. Един моряк се наведе и с парче тебешир начерта голяма окръжност върху излъскания под на палубата. А. Бабек, МЕ, 56. С поглед вперен в мазилката на тавана, дето влагата бе начертала странни дяволски фигури, той се мъчеше да проникне в душата на жена си без злоба. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 390. Начертавам карта на България. Начертавам правоъгълник. // Изписвам, написвам. Едни от буквите са начертани по гръцки образец, а други са нагодени за особените звукове на българския език. Б. Ангелов, ЛС, 145. Въз черни, като огледало излъскани плочи от витошки гранит, са начертани златни имена на герои, паднали за нашата свобода. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 154. И отдалече живописец ще извикам / по твойте книги образи да начертае! М. Петканова, ЦТ, 30. ● Обр. Аз ще дочакам празника на мойте братя / и размаха на техните крила, / когато върху хиляди чела / ще начертае смъртен знак съдбата. Хр. Смирненски, Съч. I, 106. Искърът! Той е начертал из самотиите на Стара планина цяла поема от дивни пейзажи. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 33.

2. Прен. Изразявам, обикн. на лицето, чувство, душевно състояние; изписвам. Те не само се бяха помирили с участта си, но се отнасяха фаталистически към нея. Възточното "тъй било писано!" беше начертано по челата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 19. Но туй, що устни премълчават, / ръката бледна ми говори. / На нея преживяна мъка / е своя образ начертала. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 71. Ала сред бръчките на мрачното чело / не тиха скръб е начертана — / днес в тях закърмя се великото дело / и буреносната закана. Хр. Смирненски, Съч. I, 29.

3. Посочвам точното място, разположение на нещо, обикн. с линия, линии, чрез линия, линии; очертавам, определям. Едва след това идваме ние, минните инженери. Нашата задача е да начертаем най-прекия път до заслужаващите експлоатация жили. С, 1954, кн. 3, 88. Ний видяхме най-напред пределите, които Венелин начертаваше на Българското царство при Бориса-Михаила. Т. Шишков, ИБН, 155. Но тие същи турци, на които във владенията европейците начертават границите на България, нея тия не знаят. НБ, 1876, бр. 1, 3.

4. Прен. Обмислям, набелязвам в общи линии, в общи положения протичането, хода на нещо предстоящо, обикн. чрез план, програма. Сражението започна в девет часа вечерта и се разви според плана, който той .. беше начертал и разработил. А. Гуляшки, ЗВ, 530. — Моля, наминете към Топкапу привечер, ваша светлост .. Възнамерявам да начертая някои мерки за отбраната на Проливите, ще ми бъдете полезен. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 458. Първо си начертахме една линия на поведение. Ч, 1871, бр. 13, 391. Начертавам програма за действие. // Предопределям, предвиждам. Моето истинско призвание е литературата. Тоя проклет факултет няма да ме отклони от пътя, който ми е начертало провидението. Ив. Вазов, Съч. ХI, 147. — Аз не вярвам, че има некъде некой, който предварително начертава пътя на нашия живот. Вие говорите за човека, но не забравяте и съдбата. Д. Талев, ГЧ, 68. Моят път в живота е начертан от участта ми. Й. Йовков, ОЧ, 167.

5. Остар. Оформям (текст, идея, мисъл). Всичко това, мислеше си, ще начертае в една кратка, но пламенна реч с наивността и простотата на една делнична проповед, дълго пазена като съкровище в душата му. П. Михайлов, ПЗ, 99. Под тези ласкателни изражения на мелодическите .. девойки Мацко забрави всичко; само една мисъл си начерта и едно пожелание: да останеше близо при тях. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 13. Ще отдам, рече [Любко], добро вместо зло, като избавя живота на този злочестен человек. Едвам ли начерта туй желание и веднага видя железния си кафез отворен. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 22.

6. Остар. Написвам, създавам, съчинявам. От предадения материал аз начертах на бърза ръка едно историческо съкращение и го предадох комуто следваше. П. Р. Славейков, ГУ, 2. Още преди време християнската черкова, за да предупази да са не четат лошави книги .., начертала каталози. Знан., 1875, бр. 10, 158. Начертах, доколкото можех да изследя, историята на Габровското училище. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 73.

7. Остар. Показвам, представям, изразявам нещо. Бездушните и одушевлените имена начертават винителния падеж без член и с член, напр.: оплети венец, купи кон, сложи венеца, закарай коня и проч. Т. Хрулев, БГ, 13. Сам Г. К. Мустаков начертава пример на чистописание по български. П. Р. Славейков, ГУ, 11. Но леснотата, с която начертават человеците сякакъв глас, .. е езикът, който може да представи сякакви понятия. Е. Васкидович, ПП (превод), 77. начертавам се, начертая се страд. Собствените имена нямат множествено число и ся начертават повеч без член, напр.: Бог, Свищов. Т. Хрулев, БГ, 13. Работата е, казват, да ся тури в действие планът, който от правителството отдавна ся е начертал, за да отсече тесний язик от сушата, който ся простира и разделя морето от глубокото и пространното езеро Девна. ЦВ, 1861, бр. 20, 4.

НАЧЕРТА̀ВАМ СЕ несв.; начерта̀я се св., непрех. Остар. 1. Очертавам се, откроявам се. Главата и шията [на пауна], като ся превиват благородно назад, начертават ся на прозрачното му тяло. Д. Попов, СбРС (превод), 109.

2. Образувам се, оформям се. Снегът се начертава, когато мокрите па̀ри, които падат от някой облак, се преправят в своето падение от мраза, който ги стиснова на длъжки ледени конци. Е. Васкидович, ПП (превод), 17.

— Друга (диал.) форма: начърта̀вам.