НАЧЕРТАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧЕРТА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от начертая като прил. 1. Който е написан, отбелязан, изписан чрез чертаене; очертан. Забелязах, че докато се редяхме на начертаната на тротоара линия, Илийчо беше неспокоен. П. Славински, МСК, 26. Една ранна сутрин той дойде тук, .., без да погледне кадънката, която разглеждаше едно начертано сърце върху бялата кора на близката бреза. Елин Пелин, Съч. II, 133. Ако някой престъпи през начертаните граници и ако са приближи до храма, то жреците имат право да го убият с отровена стрела. Знан., 1875, бр. 9, 132. ● Обр. Ний вървим в живота си по начертаните и объхтани вече пътеки, които сме видели. Ч, 1871, бр. 23, 708.

2. Който има линии, черти по повърхността си. Преди всичко, в него [колета] има две кила захар, .., двадесет листа бяла начертана хартия. Д. Калфов, ПЮН, 121. Ако купувачът прегледа външната страна на просто платно, .., или чертите на начертан плат, .. и после го купи, няма вече избирателното право по виждание. ДЗОИ III (превод), 81.

3. Прен. Който е предварително обмислен, предвиден, набелязан. Българският театър следва своя начертан път. Н. Лилиев, ЛФ, 1956, бр. 2, 1. Може да кажем с увереност, че новото правителство ще следва начертаната линия на стария [кабинет], която собствено е и негова. Бълг., 1902, бр. 448, 1. Начертан план за екскурзия.

— Друга (диал.) форма: начърта̀н.