НАЧЕСТО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧЀСТО нареч. 1. На малки интервали; често. Противоп. рядко, нарядко. Колкото и да бързахме да стигнем по-скоро, бяхме принудени да почиваме твърде начесто, понеже не оставаше вече сила. З. Стоянов, ЗБВ I, 198. Засвири ни, стар гайдарю, виното подай, невесто, / нека е живот и здраве, да се сбираме начесто. М. Недялков, Л, 29. Един до друг те легнаха в земята — / и на сърцето Ралици. Злочеста, / една за двама остана да жали, / .. / Начесто / западаше ѝ мисъл за Стоичка; / западаше ѝ — "Божичко, нима?!" / и морници побиваха я хладни. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 98. Честолюбието ходи у глупци / по-начесто нежели у мъдреци. Ст. Михайловски, Мис., 1894, кн. 1, 8.

2. На малко разстояние един от друг, едно от друго; нагъсто. Противоп. рядко, нарядко. Снежинките падаха почти отвесно и толкова начесто, че шейната, .. вече не се виждаше — чувахме само бистрото подрънкване на звънчетата. А. Гуляшки, ЗР, 241. Някъде дърветата бяха начесто, някъде се раздалечаваха и по откритите места стърчаха сухи пръти. Й. Йовков, ЧКГ, 102. Като излязоха вън, беше вече тъмно. Светеха начесто улични фенери. Д. Талев, ПК, 848.

— Друга (остар. книж.) форма: нача̀сто.