НАЧЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЧЀТЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от начета2 като прил. Който много е чел, учил, има големи познания; ерудиран. Противоп. ограничен. От първите си години, .., до последния си час Иван Хаджийски се е учил непрекъснато, пламенно, целенасочено, събирал е знания. И той е станал в истинския смисъл на думата начетен човек. Е. Каранфилов, Б III, 254. Кирил Цонев беше изключително начетен човек. Той познаваше историята на световното изкуство като истински специалист. М. Цончева, Пл, 1969, кн. 5, 42. Тя го [Тъкачев] смяташе за много умен, за много начетен и вярваше, че по ученост той ще надмине баща си и още повече ще издигне фамилията им. Г. Караславов, ОХ I, 190. // Остар. С непряко доп. с предл. на. Който е чел много, до насита определен вид съчинения, уточнени от допълнението. Начетен на Чернишевски, Херцена, Бакунина и пр., .., Ботев отрано съзря неравенството в обществото. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 55.
НАЧЀТЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от начета3 като прил. Обикн. за длъжностно лице (касиер, счетоводител, магазинер) — който има начет, в сметките на когото са установени разходи, неоправдани с документи; надчетен. Начетен домакин на предприятие. Начетен касиер. Начетен началник на склад.