НАЧЍНАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от начинам и от начинам се; започване1, захващане1, начеване, начване, наченване, наченуване, начинуване, начнаване, начнуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.