НАЧИНАТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧИНА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Грам. Начин на глаголно действие, който означава начало, започване на действието. Някои представки, прибавени към глаголи, им придават начинателност, напр. за- (запея), по- (понеса, полетя) и др.