НАЧИНАЮЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧИНА̀ЮЩ, -а, -о и -е, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Начеващ, начинаещ. Тези каменни потоци и езерни петна се срещат и по другите наши планини, .. Те, със своето ледено мъртвило, сив цвят и мъчнопроходност, произвеждат силно впечатление, особено на начинающите туристи и случайни посетители. П. Делирадев, В, 85. Ако нашите литературни кръгове не се замислят по-сериозно [върху участта на "Пролетни бури"] .., е от естество не само да компрометира, но да унищожи още в зародиша си нашата едва начинающа литература. Бълг., 1902, бр. 528, 4.

2. Като същ. начинающ м., начинающа ж., начинающи мн. Лице, което започва да върши нещо; начеващ, начинаещ. Лицето му [на Борис] стана бледно, виеше му се свят и често повръщаше, облян в студена пот. Това бяха признаци на остро отравяне с никотин у начинающите. Д. Димов, Т, 19.

— От рус. начинающий.