НАЧЍСТО

НАЧЍСТО нареч. 1. Обикн. с пиша, преписвам. В окончателен вариант, без поправки в текста; чисто. И тъкмо Добри се нагласи да седне отново — той пък преписваше начисто Софрониевото житие, — зад прозореца се чуха тежки стъпки. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 502.

2. Прен. Без останала от миналото работа или задължения. Пред празника японците бързат да свършат каквато работа имат, та да почнат новата година начисто. К, 1963, кн. 2, 35.

Начисто съм (сме) с някого; да сме начисто. Разг. Нямам (нямаме), да нямаме нищо скрито, неясно в отношенията си с някого. — Аз трябва да си знам сметките, имам задължения. Кой каквото ще взема, да си го взема, да сме начисто. Няма да ви оставя да ме въртите. Ем. Станев, ИК III и IV, 516. През цялото време баба Стоилица се грижеше за гостенина като майка. Тя не знаеше точно какви са намеренията му, но се досещаше, че той не е начисто с властта. К. Ламбрев, СП, 113.

Списък на думите по буква