НАЧИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЧЍТАМ1, -аш, несв.; начета̀, -ѐш, мин. св. начѐтох, прич. мин. св. деят. начѐл, св., прех. 1. Давам определено или цялото количество пари в брой; наброявам, броя. Най-подир един му напълни цената, начете му още там парите. П. Тодоров, И I, 122. — А бе не сте ли виждали наш Донча, зетя? Искам да му начета зестрата. А. Каралийчев, В, 84. Дошло бе едно еврейче, / чело му пари, начело, [на Никола]/ пари му не достигнале. Нар. пес., СбВСтТ, 393.
2. Остар. Броя (във 2 знач.); изброявам, наброявам. Не са тайна за никой българин похарчените подир преврата милиони левове за палати, милиони по агитации, .. Българите отвред знаят всичко това .., без да начитат изкрадените чрез други пътища милиони. П. Р. Славейков, ПХС, 31-32. В едно зърно икра (хайвер) от морска риба, .., Левенгек [Льовенхук] е начел до 2 милиона животни. Н. Геров, ИФ, 23.
3. Непрех. Остар. Броя (в 3 знач.); наброявам. Милион и половина народ едвам начитат гърците, но погледнете на книжнината им! Г, 1863, бр. 3, 17.
4. Диал. Начитвам, смятам, считам (Н. Геров, РБЯ). начитам се, начета се страд. от начитам в 1, 2 и 4 знач. "Дору не видя с очите си да му се начетат седемдесетте хиляди от вуйка му, не дъщеря, нъ аз нему и цървуля си не давам." Ил. Блъсков, Китка, 1877, кн. 16, 13.
НАЧЍТАМ СЕ несв.; начета̀ се св., непрех. Диал. Смятам се, мисля се, минавам за някакъв; начитвам се. — Хайде, Иванчо, да отделим от тези пари малко, че да си купим една каква-годе къщичка, ..; е, зер нали са начитаме и ние .. къщовници? Ил. Блъсков, ПБ II, 52-53. — Да се повчешем, посгладим, майки, нали и ние на сватба отиваме, .., па и аз .. стар сват се начитам. Лил., 1884, кн. 7, 12. Начитам ся и аз селянин. Н. Геров, РБЯ III, 248.
НАЧЍТАМ2, -аш, несв.; начета̀, -ѐш, мин. св. начѐтох, прич. мин. св. деят. начѐл, св., прех. Рядко. Разг. Чета, прочитам, изчитам голям брой, много (книги и под.). Начете куп фантастични книги това лято. △ Във вестниците може да начетеш колкото искаш обяви за продажба на коли. начитам се, начета се страд.
НАЧЍТАМ СЕ несв.; начета̀ се св., непрех. Разг. Чета много, до насита. — Маринчо, ти още ли си тука, нали заминаваш за курсовете! — ласкаво попита той. Марин го погледна смаяно .. — Два месеца поне ще се начетеш! Нарочно те предложих. Ти учи здраво. Л. Галина, Л, 91-92. // С предл. на или с непр. доп. Чета до насита нещо, някакви произведения. — Много хубава книга. Аз съм я чел неведнъж и пак не мога да ѝ се начета. Д. Немиров, Др, 83. Начетох се на хубави романи.
НАЧЍТАМ3, -аш, несв.; начета̀, -ѐш, мин. св. начѐтох, прич. мин. св. деят. начѐл, св., прех. Финанс. При финансова ревизия — установявам неоправдан с документи разход или липса на известна сума в касата, счетоводството на предприятие, магазин и под.; надчитам. Дойде финансов инспектор и начете кооперацията с чудовищни глоби и недобори. А. Гуляшки, Л, 469. Инспекторът съобщаваше на съответните лица, че ги начита, поканваше ги в двудневен срок да се издължат. Ст. Марков, ДБ, 270. Слезнали през нощта шумкарите, взели какво имало в касата и си отишли. — Да! Ама оставили бележка, .. да не начетат касиера. Ст. Даскалов, БМ, 37. начитам се, начета се страд.