НАЧИТАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧЍТАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от начитам1 и от начитам се.

НАЧЍТАНЕ², мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от начитам² и от начитам се.

НАЧЍТАНЕ³, мн. -ия, ср. Финанс. Отгл. същ. от начитам³ и от начитам се; начет, надчет, надчитане. Начитането на касиерката изненада служителите.

НАЧЍТАНЕ⁴ ср. Диал. Отгл. същ. от начитам4 и от начитам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.