НАЧИЧКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧЍЧКВАМ, -аш, несв.; начѝчкам, ‑аш, несв., прех. Диал. Наблъсквам, натъпквам, набутвам. Кичка, .., все гледа да ме жилне, да се представи за по-свястна. Ту

калемите ми били разхвърляни, ту машината ми била начичкана с памук.. Немарлива съм била, неточна съм била. Б. Болгар, Б, 49. начичквам се, начичкам се страд.

НАЧЍЧКВАМ СЕ несв.; начѝчкам се св., непрех. Диал. Наблъсквам се, натъпквам се, набутвам се някъде.

— Друга форма: начу̀чквам.