НА̀ЧНАВАМ

НА̀ЧНАВАМ, -аш, несв.; на̀чна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. на̀чнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; захващам1, начевам, начавам, начвам, наченвам, начинам, начнувам, начнавам се. Слънцето начнаваше да помърчава. Д. Попов, СбРС (превод), 91. Тям предстои да издържат всякакви мъки, неволи, .. Мнозина млади се уплашват от тия спънки, отчаюват се и се оставят да гонят целта си, която начнава да им се чини непостижима. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 255. Яростта начнава от мудростта и совершава ся на разкаянието. А. Гранитски, ПР (превод), 34-35. начнавам се, начна се страд.; начнава се, начне се безл.

НА̀ЧНАВАМ СЕ несв.; на̀чна се св., непрех. Остар. и диал. Започвам1, започвам се; захващам се, начевам се, начавам се, начинам, начнавам, начвам се, наченвам се, начнувам се.

Списък на думите по буква