НА̀ЧНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от начнувам и от начнувам се; започване1, захващане1, начеване, начаване, начинане, начинуване, начнаване, начване, наченване. Преди начнуване на [Вавилонската] башнята всичките человеци говорили един язик. Г. Йошев, КВИ (превод), 9.