НАЧОВАЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧОВА̀ЛЯМ, -яш, несв.; начова̀ля̀, начова̀лѝш, мин. св. начова̀лѝх, св., прех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Начоколявам; начоголявам, начоколвам, начовалвам. начовалям се, начоваля се страд.

НАЧОВА̀ЛЯМ СЕ несв.; начова̀ля̀ се св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Начоколявам се; начоголявам се, начоколвам се, начовалвам се. Начовалиха ся въз него и го повалиха на земята. Н. Геров, РБЯ III, 248.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: начава̀лям.