НАЧОПЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧО̀ПЛЯМ, -яш, несв.; начо̀пля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Откъсвам обикн. с чоплене малка част от нещо, накърнявам с чоплене целостта на нещо. Начоплям баницата. Начоплям хляба.

2. Диал. Разчоплям (рана, пъпка и под.). начоплям се, начопля се I. Страд. от начоплям. II. Възвр. от начоплям във 2 знач.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.