НАЧУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Диал. Отгледам, отхраня обикн. много (деца, животни); отчувам, изчувам. Ожених се, та начувах челяд, па сега децата ми порастоя. СбНУ VII, 132. Тогай си гостье изпрати, / до век с Петкана живея. / Какво си живоваха, / ощ по-добре живоваа / и челяд си начуваа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 283. начувам се страд.

НАЧУ̀ВАМ СЕ св., непрех. Диал. Отгледам, отчувам до насита, до втръсване (деца, животни). За цар се бием, за престол и за народа. Само че не ме пращат напред, свине ме карат да чувам, а азе съм се начувал на татови свине и говеда. Й. Вълчев, РЗ, 108.