НАЧУЖДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧУЖДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; начуждѐя, -ѐеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. начуждя̀л, -а, -о, мн. начуждѐли, св., непрех. Диал. За крака — нямам сили да се държа, отслабвам, изтръпвам (обикн. поради физическо преуморяване). Искам да убедя себе си, че мъчителният ми вървеж е поради проядения .. калдъръм .. Въвеждат ме в една от одаите на горния етаж — оставям се на жените да ме водят, защото нозете ми са начуждели. Ст. Сивриев, ЗСБ, 27.