НАЧУКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧУ̀КАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от начукам като прил. 1. Който е надробен на парчета или на ситно, обикн. с чук, сатър и под.; счукан, натрошен, надробен. Грижливата домакиня е сложила в широк порцеланов съд начукани орехи. З. Сребров, Избр. разк., 236. Наоколо [фазанът] се гарнира с начукано желе. Н. Сотиров, СК, 185. При свободно отглеждане на говедата кръмното цвекло може да им се дава за храна на цели глави или начукано. Осн. сел. стоп. VIII кл, 102.

2. Обикн. за месо — който е сплескан, изтънен със специален чук, обикн. за да стане по-крехък. Начукани котлети. Начукано филе.