НАЧУМЕРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧУМЀРВАМ, -аш, несв.; начумѐря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Свивам вежди или сбръчквам чело, лице в израз на недоволство; намръщвам, навъсвам, свъсвам, смръщвам. Димовица, като чу тия думи, сърдито начумери вежди, а Драгия поведе хората си към новата гостна. А. Гуляшки, ДМС, 40. Полковникът начумери хубаво лице. Д. Вълев, З, 14. Сега Добри ся съгледа, / че и момците гледат — / начумери китни вежди, / дано го съгледат. / Разлютено проговори: / "Мъжки работете!" Ц. Гинчев, ДТ, 62.

НАЧУМЀРВАМ СЕ несв.; начумѐря се св., непрех. Разг. 1. Придобивaм недоволен, сърдит вид, изразявам недоволство, като свивам вежди или сбръчквам чело, лице; намръщвам се, навъсвам се, свъсвам се, смръщвам се, намусвам се, нацупвам се. Сеньор Гарсия се начумерва и стисва зъби. Св. Минков, ДА, 102. Все за нещо ще намери / да се начумери — / ту му млякото горещо, / ту за друго нещо. Чичо Стоян, СбХ, 7. // За лице, чело, вежди — свивам се, сбръчквам се в израз на недоволство; намръщвам се, навъсвам се, свъсвам се, смръщвам се. Засияха лицата на всички тия люде, освободиха се движенията им, .. Не се разясни само лицето на Рун, а още повече се начумери. Д. Талев, С II, 292.

2. Прен. Смрачавам се, притъмнявам от натрупани облаци, дъжд, мъгла и др. След обира на турската сватба славата на Богдана се разнесе из цяло Одринско .. Пътищата се затвориха, равнината заглъхна, небето се начумери. К. Петканов, Х, 143. Балканът чело начумери / и поглед към полето впери. Елин Пелин, ПБ, 86.

— Друга (диал.) форма: начума̀рвам.