НАЧУМЕРВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЧУМЀРВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от начумервам и от начумервам се; намръщване, навъсване, свъсване, нацупване. А Боев иначе изтълкува начумерването му. Костакев беше ценен за предприятието .. Защо да го обижда, като го приравнява с другите? Х. Русев, ПЗ, 46.
— Друга (диал.) форма: начума̀рване.