НАЧУМЀРЕНКО нареч. Разг. Умал. от начумерено. По едно време Стефка начумеренко диреше някого с очи и после разпусна пак лице: тя се огледа за Чернеева, но него го нямаше и ней бе приятно. А. Страшимиров, Съч. I, 138.
— Друга (диал.) форма: начума̀ренко.