НАЧУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЧУ̀ПВАМ, -аш, несв.; начу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Направям нещо на дребни късове, парчета, като го чупя; натрошавам. Остави канчето настрана и се зае да пали огъня. Набърже донесе дърва, начупи тресчици и ги струпа в огнището. К. Петканов, МЗК, 216. Тати казва, че ще събере всички стомни от училищните стаи и ще ги начупи на двора. Н. Каралиева, ЯЧ, 15. // Разделям нещо на късове, парчета, като го чупя; разчупвам. Свещенослужителят благославяше хляба, начупваше го и даваше на секиго по един къс. Р. Каролев, УБЧИ, 122. // Нарушавам целостта на нещо, като отчупвам част от него. Не начупвай питката, нека е цяла, докато мине церемонията.
2. Отделям, откъсвам с чупене от някъде някакво количество от нещо. Начупихме
шумести клонки, накъсахме буренаци, набучихме ги по дрехите, по гърба. К. Видински, НСП, 16. Бързо [жените] отвориха малката желязна врата, окъсаха есенните рози и ранните хризантеми, начупиха клонки от младите елхи и напуснаха опустошената градинка с големи букети в ръце. Х. Русев, ПС, 257.
3. Изменям, обикн. няколко пъти, посоката на права линия, на нещо право. Опитната му ръка забиваше острието точно където трябва, без да начупва правия ръб. Една по една грапавините се махваха и дървото добиваше все по-гладко лице. Ст. Даскалов, СЛ, 111. ● Обр. Надвечер след работа жените се прибират да си видят децата, да подредят къщата и да сготвят вечеря. Мъжете начупват правата линия, като се отбиват в пивницата да се почувствуват господари. Г. Краев, СК, 46. // Правя на чупки, плисета и др. (обикн. плат). Шивачката начупи полата на няколко плохички отпред. // Правя на чупки, вълни (коса). Начупвам мократа си коса с пръсти.
5. Прен. Разг. Свивам или извивам (вежди), набръчквам (чело) в знак на недоволство, учудване, закачка и др. — Ето... Дуна ще работи за мене. А, Дуно... — Че аз, иначе, ще си отида във войската — начупи вежди войникът. — Там ромейки... колкото искаш. Д. Талев, С II, 243.
6. Прен. Книж. Прекъсвам, нарушавам еднообразния, цялостен характер на нещо чрез вмъкване на разнородни елементи в него; разчупвам. Той [Пл. Цонев] някъде начупва стихотворния ред не произволно, а за да създаде повече ритмично-смислови паузи, да подчертае определена дума. С, 1951, кн. 3, 193. В спектакъла силно изпъква различният стил в маниера на актьорските изпълнения .. Това разностилие в актьорските изпълнения не е начупило толкова външната форма на спектакъла. ЛФ, 1958, бр. 48, 2. Накиченият с роза плачльо бе изпаднал в някакъв екстаз .. Колкото повече начупваше тоналността, смехът се усилваше. Г. Краев, Ч, 52. начупвам се, начупя се страд. На постлан дълъг месал начупи се пита и се изнесе варена риба, кисело мляко, сирене. А. Страшимиров, К, 68.
НАЧУ̀ПВАМ СЕ несв.; начу̀пя се св., непрех. 1. Ставам на парчета, на дребни късове, части; счупвам се. Начупило се ейцето и пилците, / раззинале устата си, / чегато от новорожденото отроче / очакват съдбата си! Л. Каравелов, Съч. I, 114. ● Обр. Той не се интересуваше за времето, но несъзнателно пожела да запомни часа, когато в него ще се начупи на хиляди частици нещо с години градено и украсявано. Д. Немиров, Др, 28-29.
2. Образувам чупки или ставам на чупки, извивки. Освен асансьорите има и движещи се стълби .. Отначало стъпваш по една равна металическа плочка, която мигновено с изкачването си се начупва и образува същинска стълба. Г. Белев, КВА, 187. Косата ѝ се начупи и стана на хубави вълни.
3. Прен. Разг. За вежди, чело — свивам се, извивам се или се покривам с гънки в знак на недоволство, учудване, закачка и др. На попотеното му под козирката чело се начупиха веждите и в мрачно превъзходство блеснаха очите. М. Яворски, ХСП, 156. Около отсрещната маса група младежи високо спорят .. И Петрунчевото чело се начупи в едри бръчки. О. Василев, ЖБ, 157.