НАШ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАШ, -а, -е и (диал.) -о, мн. -и, в обръщение за м.р. ед. ч. на̀ши, членувано съкр. (разг. и поет.) на̀шта (ж.), -о (ср.), мн. -е и (остар. и диал.) на̀шът, род. и вин. (остар.) на̀шего (само за лица от м.р.), дат. (остар.) на̀шему, крат. форма (за трите рода и мн. ч.) ни, притеж. местоим. (1 л. мн. ч.) 1. Който принадлежи или е собственост на лицата, означавани с лич. местоим. за 1 л. мн. ние, където се включва и говорещият. Всякога, когато си спомня за детинството, .., в паметта ми изпъква и едрата, кокалеста снага на Белчо — нашия стар вол. Елин Пелин, Съч. II, 27. Та ние зарязахме нашия имот и къщи доброволно. Ив. Вазов, Съч. VI, 16. Добре дошъл, кос, / .. / пей от нашта / стара круша — / всичко окол / ще те слуша. Елин Пелин, ПБ, 17. Запознанството със съседите би ни подшушнало, би ни подсетило за много неща в нашата си къща. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 113. — Майчо льо, стара майчо льо, / .. / Темна е мъгла паднала / и ситна роса роснала / на наште равно дорове. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 85. ● В конструкция наш <си, е> че (та, пак, па) наш. Разг. За усилване. Нашта я вяра па̀ наша: / ката неделя се празняк, / ката година Колда. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 83. // Който се извършва или е свързан с тялото или с негови части на всеки от група лица, към които принадлежи и говорещият. Истина е, че от нашите очи изчезнаха много пространни държави, особено в Италия и в Немско. Г. Бенев, БК (превод), 1. Нашите стъпки. Нашите сърца. Нашият ход.
2. Със същ. за някаква общност, институция и под. — към който принадлежат, в който влизат и говорещите (говорещият). През нощта на дълги векове, .., [манастирът] е запазил в тия усои старославянския дух и светите предания на няколко царствени века — .., за да ги предаде свежи на нашето поколение. Ив. Вазов, Съч. ХV, 18. Една нощ нашата дружина се удвои. М. Гръбчева, ВИН, 420. Тая година в нашата гимназия от шест души само един свърши изпитанието и получи атестат. АТГ I, 28. Нашето семейство. Нашият клас. Нашият род. Нашият пол. Нашият институт.
3. Който се отнася до живот, дейност, чувства, мисли, общи за лицата, означени с лич. местоим. ние. Ако имаше повече като него, не щяха да казват, че за нашите идеи нямало почва в селата. Й. Йовков, Ж 1945, 227. Ето в що се удавиха нашите горди надежди: кръв и пламъци! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 171. — И туй съм аз! — извика гордо черният работник. / .., / що работя и ден, и нощ, от век на век! / .. / Но що съм аз! И що сме ние всички! / Къде потъва наший огнен труд! В. Карагьозов, Избр. пр, 57-58. Нашата свобода. Нашето здраве. Нашите усилия. За наша сметка. В наша полза. На наше място. От наша страна. Нашият ред е. // Който се отнася обикн. до двама души, единият от които е говорещият (означавани с лич. местоим. аз и ти). Драга Женичка, .. Из пътя в железницата се запознах с твоята приятелка г-жа С., .. Тя много ми говори за тебе и за нашата дружба. Ив. Вазов, ПЕМ, 135-136. "За нашата любов прегради няма, / кога Съдбата тъй ни щедро сля!" К. Христов, ВС, 22. Страх ме е да мисля, / защото ти си в мисълта ми, / .. / Различни са посоките на наште пътища, / не могат да се срещнат. Д. Габе, С, 92. Тя бе слънце — дивен блян, / аз — луната; / нашто царство беше там — / в небесата. Ц. Церковски, Съч. I, 221. Нашето запознаване.
4. Със същ. за място. Който е трайно или временно място на живеене, пребиваване на група лица, народ, население, към които принадлежи и говорещият (говорещите). Дечурлигата от махалата играехме на нашата улица — гонехме се и крещяхме. П. Славински, МСК, 10. В нашия град имахме един много честен и безкрайно добър човек. Ил. Блъсков, КУ, 6. Излизам, .. гледам, нашият трен потегли. Ал. Константинов, БГ, 4. Стар болярин — зъл лихварин / в края наш се слави. П. К. Яворов, Съч. I, 10. Вчера заминахме / през нашето село. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 79. Привет, о наши роден край! △ Нашата квартира. Нашият квартал. Нашата планета. ● В съчет. със
същ. село -нечленувано. Остар. и диал. Тая сутрин в наше село имаше голяма тревога. Й. Йовков, Ж 1945, 213. Ти какъв си, господине, по каква работа към наше село? Елин Пелин, Съч. I, 45. // Стесн. Членувано с предл. и същ. места. Който е свързан с рождението или живота на група лица, на общност, към която принадлежи и говорещият (говорещите). — Може ли, чичо Горане, да се намери по нашите места разковниче? Елин Пелин, Съч. II, 77. — Вие откъде сте, госпожице? Май че от нашите места ми изглеждаш по носията. Николина назова селото си. Г. Райчев, ЗК, 37. Добре дошли, певци хвъркати, / певци на пролетта! / Със радост срещаме ви тука / по нашите места. Елин Пелин, ПБ, 27. // Който се отнася до страната и сънародниците на говорещия (обикновено до България и българите). Тук [в родното село] съм опознал нашия работлив народ, нашия човек — българина и неговата широка, добродетелна, отзивчива душа. Елин Пелин, ПБ, 6. Той пътува с български трен, наоколо наша земя, роден говор. Г. Стаматов, Разк. I, 64. Додето имаме ръце и крака, .., нашето отечество се има нужда от нас. Ив. Вазов, Съч. VI, 17. Каква е тая клета съдба на мила наша майка България? БТ, СбПер. п I, 75. Смок е засмукал живот народен, / смучат го наши и чужди гости! Хр. Ботев, Съч. 1929, 11. Нашата национална валута е левът. △ Нашата граница. Нашето народно творчество. Нашата армия.
5. Който е в някакви трайни или временни близки отношения (родствени, приятелски, служебни и др.) с лицата, означавани с лич. местоим. ние. Един наш българин имаше наблизо своя къща, но тухлена, здрава. Често му отивах на гости. Г. Белев, КВА, 150. — Да живее Странджата, храбрият наш знаменосец! Ив. Вазов, Съч. VI, 16. "Турската полиция — пише войводата — се "съжалила" над стария наш баща и наредила по един изкусен начин да го мъчат." Н. Ферманджиев, РХ, 40. — Добър вечер, наша чорбаджийко, / добър вечер, наши чорбаджийо./ — Дал Бог добро, млади загорченки." СбВСтТ, 254. — Колко ся зарадвах, като видях отпреде си чича Петка, нашът добър съсед! В. Друмев, НФ, 95-96. Наш домакин. Наш кандидат. Наш кореспондент. Наш началник. Наш водач. ● В конструкция наш та наш. Разг. За усилване. Над нея стоят три жени, / .., три самодиви, / .. / "И да се миеш, невясто, / и да се хубаво переш, / ти си наша, та наша." Нар. пес., СбВСтТ, 93. ● Остар. и диал. Нечленувано пред собств. — Наша Дочка се държи наголямо. Много скоро забрави, че е вдовица. К. Петканов, МЗК, 82. Предадох и даскалицата, и Стайка на наш Вълка. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 179. — Коя ще мома да вземе? [войводата] — Наша ще Рада да вземе. СбВСтТ, 542.
6. Обикн. в съчет. с човек, хора. Който се ползва с доверието, благоразположението на говорещия, поради общност на идеи, работа, местожителство и др. Наш човек! Това му е всичкото достойнство! И защото е наш, аз трябва да му дам службата на други един съвестен чиновник, който, наистина, не е наш човек, но е човек. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 44. — Приемате ли да започнем списанието двама? То ще бъде ляво, истинско детско списание ... — Защо не? — отговорих му .. Гео е съвършено наш човек. А. Каралийчев, С, 197. — Няма да ме нахока — заяви уверено Лапнимухата. — Той е наш човек... — Как — ваш човек? — Сговорист де. Г. Караславов, Избр. съч. II, 250.
7. Който се създава или е създаден от група лица, които говорят или от чието име се говори. Тука сме длъжни да кажеме, че в нашия вестник са не приемат такива статии, които би имали политически характер. Знан., 1875, бр. 1, 5. Между другото що отличава това наше издание от първите две, читателят ще види в реда на действующите лица. Т. Шишков, В, 4-5. Нашата продукция се търси на международния пазар. △ Нашият речник ще бъде в три тома. // Който изхожда, който е направен, изразен и др. от група лица, които говорят или от чието име се говори. Нека имаме всякога на ума си, че бъдущето поколение ще цени всичките наши постъпки, всичките наши дела, ще цени всичко високо, що сме извършили за народното благоденствие. СбДЧ, 225. Приемете нашите покорни почитания от страна на българската емиграция. НБ, 1876, бр. 32, 125. Наша грешка. Наш пропуск.
8. Само членувано и в съчет. със същ. Който е предмет на разговора или повествуването на говорещия (говорещите). Ст. Чилингиров в поменатите спомени за Минчев погрешно пише, че това съчинение е преработка и разширение на съчинението, с което нашият литератор кандидатствувал за доцент в Софийския университет. Ив. Богданов, СП, 145-146. Нашите пътници пътуваха вече няколко часа. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 133. По едно време някой го [Мечо] бутнал кротко по рамото. Трепнал нашият юнак и се обърнал назад: старата мечка. А. Каралийчев, ПС I, 61. Споряд това, като разложим нашето число (6867) на неговите рядове и разделим всякой отделно по на 9, щем имаме следующите частни и остатки. Хр. Данов, ТПЧ, 107.
9. Обикн. с предл. и в съчет. със същ. за период от време. а) Който се отнася до означения период, на който говорещият е съвременник, когато той живее заедно с всички други, (означавани с лич. местоим. ние). Антропологичните проучвания в наше време позволяват да се изучат и оценят факторите, довели до появата на човека. ПЗ, 1981, кн. 10, 5. Действието се развива в на‑
ши дни в един град на брега на Дунава. Г. Крънзов, Избр. пр, 15. Рушейки старите научни догми, опирайки се само на научните факти, той [Айнщайн] направи такива смели и велики изводи, че само на двадесет и шест години стана най-великият физик на нашето време. Матем., 1965, кн. 5, 2. Нашето хилядолетие. // В съчет. с век — който се отнася до века, в който живее говорещият (обикн. ХIХ или ХХ в.). Това любопитно учреждение на "войнишки села" е траяло близо 300 години, дори до началото на нашия век. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 9. Прегърнах винтовката, жаден за сън. / Не спя, а сънувам най-чудния сън. / Говори винтовката като човек / за своята повест през нашия век. Мл. Исаев, ПЗВ, 7. б) Който се отнася до младостта, младите години на някого. — През наше време такива лекотии нямаше. Сгодиш се, но годеницата си ще видиш след венчило. К. Петканов, БД, 8. Кога взели да го [маслото] делят бакалите, разрязали го — вътре цяла зелка. Дядо Къню: — Бивало ли е туй някога на наше време? П. Тодоров, Събр. пр II, 409.
10. В изказване, повествуване и др., — който се отнася до лицето, което говори (означавано с лич. местоим. аз); мой. а) Като израз на скромност. По нашето мнение ы може и съвсем да ся изостави от азбуката, тъй като то в българския език в настояще време няма никакво значение. Р. Каролев, РМЗ, 49. Той е просто честен, даровит и енергичен младеж и обществен деец, .. Тия са неговите скромни титли, за да бъде герой наш. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 48-49. б) В официално изказване, обръщение, реч на владетел, монарх и под. — като израз на висотата и едноличността на неговата власт. в) Като проява на ниска грамотност. — Добър ден, господин Велизаров — викаше той, — .. Не си ли спомняте? Как да не си спомням — усмихна се старият политик, — ти не беше ли кандидат за стрелочник? — Не, господин Велизаров .. нашата кандидатура е за разсилен. К. Калчев, ЖП, 97.
11. Като същ. наш м., наша ж., наши мн. Лице, което принадлежи по убеждения, народност, местожителство или друг признак на някаква общност, в която се включва и говорещият. Комунистите приказват за справедливост, пък почнаха да делят хората на наши и ваши. Кр. Григоров, ТГ, 103. Нашите отстъпваха. Наистина не отстъпваха безредно, а с прибежки, но все пак отстъпваха. П. Вежинов, НС, 31. По-старият въглищар с голям белег от изгорено на челото повдигна глава. — Почетете ни, люде, с каквото Бог дал! Все наши сме — каза той с гостолюбив израз. Ст. Загорчинов, ДП, 62. Нъ тряба да е мъртъв. Дали е наш, дали е турчин? — Но се едно. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 13, 5. Лоши сме си, барем наши сме си. Погов., СбНУ ХII, 233. нашият м., нашата и (съкр.) нашта ж. Разг. а) Мъж (или жена) много близки на говорещия (често син, съпруг, дъщеря, съпруга) и добре познати на слушателите; нашичкият, нашичката. — Еленке, нашият не се ли е върнал още? — Сутринта ми каза, че ще ходят на бригада. Ст, 1966, бр. 1076, 2. — Ние знаем само сърпа и мотиката, а къде отива това, дето изкарваме, никой от нас не знае... — Право си е, мари, — обръщаше се някоя жена на партиец. — Нашият казваше, че житото един лев щяло да стане. Г. Караславов, СИ, 276. б) Като обръщение. Разг. За израз на фамилиарност. През това време се струпа на гишето повечко народ и аз останах назад .. Но ето че между нас се навря някаква весела личност и извика високо: — Здрасти, нашия! — О, здрасти, — обади се чиновникът. Елин Пелин, Съч. IV, 211. в) Разг. Лице, което вече е споменато и е известно от предишния текст, разговор. Извадил ги [рибите] той, хвърлил пак — нали едното му око дежурно, видяло, че по пътеката откъм село иде надзирателят Нено. Ха сега де. Накъде? Ще го излъжа — решил набързо нашият, — .., ще се скрия зад къпината край брега, докато тоя хайванин отмине. ВН, 1960, бр. 2769, 4. нашата и (съкр.) нашта ж. Разг. а) Всичко, което е свързано с говорещите — техният живот, тяхната участ, съдба, работа. Най-сетне гемията тръгна. Накъде — ще ти каже ли някой? .. Плуваме, плуваме, край няма. Свърши се нашата, думаме си. Ст. Мокрев, ЗИ, 102. — Безработните нямат нито квартири, нито хляб. — Те барем не работят, — прекъсна го някой на подбив. — Нашата е още по-лоша: хем работим, хем пак немотия. Г. Караславов, СИ, 304. б) Начинът, по който нещо се върши от говорещите. Ние си знаем нашата, вие си знаете вашата. нашето и (съкр.) нашто ср. Разг. а) Нещо, което принадлежи или се полага на лицата, които говорят или от чието име се говори. Найден ще се ядоса, че на неговата трапеза стават много, но Давидов ще го успокои: — Нашето не се губи. В. Жеков, ТП, 110. б) Прояви, схващания и под. на лицата, които говорят или от чието име се говори. В сравнение с нейния цинизъм, нашето бе невинна закачка. Й. Попов, ИЖП, 59. "И ние ще предложим нашето, а и неутралните страни също ще предложат своето." ВН, 1960, бр. 2927, 1. нашите и (съкр.) наште мн. Разг. Родителите, по-рядко семейството, близките на говорещия или говорещите. Върнах се вкъщи, нашите вече се приготвяха да лягат. Посрещна ме мама: — Къде се губиш сам в тъмното? Кр. Григоров, ОНУ, 120. — Разправи какво правят нашите. Милка разказа на Цонка за живота у дома, за домашните в София. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 48. Ако ме наште не дадат, / аз ще си по теб пристана / и пак със тебе ще дойда, / във Лозен ще ни венчуват. Нар. пес., СбВСтТ, 635.
◊ Нашата ера. Обикн. с предл. от и преди. Епохата след предполагаемата дата на раждането на Исус Христос, приета като граница за летоброене; новата ера. — Ще посетим развалините на един град, който е бил основан от римския император Траян в 106 година от нашата ера, издигнат бил, когато императорът победил даките. А. Каралийчев, С, 282. В документа се говори за одризите. Тия племена наистина са живели по тия места в пети век преди нашата ера. М. Марчевски, ТС, 92.
> И на нашата улица ще дойде Великден (празник) Разг.; И на нашата улица ще съмне (ще огрее слънце) Разг.; Би ще и на нашата улица празник. Остар. Употребява се, за да се изрази, че говорещият очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. И нашата върба ще роди круши. Диал. Ирон. Употребява се, за да се изрази, че говорещият се съмнява в настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. И нашият петел ще пропее (кукуригне); и нашата кукувица ще прокука. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. Наша милост; нашата скромна милост. Разг. Ирон.; Наша скромност. Рядко. Разг. Ирон. Аз, мене (за изразяване обикн. на привидна скромност). Тук [в Банкя] е приятно, околностите са красиви и обилни с прелестни разходки за саможивеца и мечтателя като наша милост! Ив. Вазов, ПЕМ, 127. — Работите вървят отлично — похвали се Борис. — Тоя грък ще стигне скоро мащаба на Кнор, а и нашата скромна милост може да го догони, ако събитията се развият, както очаквам. Д. Димов, Т, 523. От многото съзаклятници, които си сучеха мустаките на кръв .., само няколко тръгнаха за Стара Загора, .. В числото на тие последните беше и наша скромност. З. Стоянов, ЗБВ I, 171-172. Нашата е в шише. Рядко. Разг. Положението, работите на някаква група, в която влиза и говорещият, са в затруднение, зле, тревожни. — Е, другари! Това нашата е свършена .. Ние сме пряко под надзора на министъра... — Ами сега? — Да се стягаме! Да работим, защото нашата е в шише. М. Топалов, ВН, 1970, 4. Наша работа (воля); наша работа <си> е нещо. Разг. Засяга само нас (за изразяване на самостоятелност, независимост на говорещите да постъпват или мислят по някакъв начин). Няма ли да продължите по-нататък? .. — Това си е наша работа. Др. Асенов, СВ, 111. — Ама ти не бой се, щерко! — повиши глас Султана, но повече себе си да успокои. — Ще видим що е там, пък може и така да си дойдем. Наша воля. — Не се боя, майко. Д. Талев, ПК, 171. Нашата работа. Разг. Положението, съдбата или дейността на лицата, от чието име се говори. — Вашата работа, дядо хаджи, друга, вий сте хора чорбаджии, нямате чорбаджии над себе си, а пък нашата, даскалската — друга, на нас цяло село ни заповядва. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 31. "Нашата работа ще се позабави, но пак ще се поднови скоро." Ив. Унджиев, ВЛ, 331. Нашего брата. Разг.; Нашият брат. Рядко. Разг. Лицата от дадена социална, професионална, идейна или друга група (понякога уточнена чрез приложение), в която се включва и говорещият. — А ти, бае, да беше ни казал тука и туй: като дойдете на власт сега, какво ще помогнете на нашего брата селяка? В. Геновска, СГ, 210. Много почнаха да притискат нашия брат, железничаря. Направиш ли нещо, специален съд те съди. М. Марчевски, П, 208. Наше куче. Разг. Човек, който проявява слабости, капризи и под., но се търпи от някого, защото му е близък. Нашето магаре от таз<и> песен умря. Разг. Ирон. Употребява се за някого, който пее лошо, фалшиво. Нашият кантар не мери повече. Диал. Употребява се в отговор на някого, който иска да му се даде повече, по-тежко, отколкото трябва. Хайде, нашите (наште)! Разг. Призив, подвикване, обикн. при състезание на два спортни отбора за окуражаване и подкрепа на отбора, на който зрителите симпатизират.
> По нашему. Остар. и диал. 1. Като вмет. израз. Според нас, както ние мислим или разбираме нещо. По нашему, като нема доктор какъвто тряба, по-добре да нема никакъв. Г, 1863, бр. 6, 45. 2. Като нареч. Нашенски (нареч.) (в 1 и 2 знач.). — Радке ле, моме хубаво, / разплитай ситните плетки / по нашему да те оплетемо. Нар. пес., СбВСтТ, 340.