НАШАМАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАШАМА̀РВАМ, -аш, несв.; нашама̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Удрям шамари на някого или на нещо; наплясквам, напердашвам, нашамаросвам. Направил председателя на "бъзе и коприва". Ругал го цял час и едва не го нашамарил с тежките си пестници. А. Гуляшки, ЗР, 281. А когато на стъклената будка на бензиностанцията изскокна едно момиче с алени, сякаш току-що нашамарени бузи и издута пазва под синия нагръдник на панталона, кой знае защо си спомних "Викът" на Антониони. С. Северняк, ВСД, 81. нашамарвам се, нашамаря се страд., възвр. и взаим.