НАШЕНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ШЕНКА ж. Разг. Жена, която е родена или живее в родния край, града, селото на говорещия; землячка. Веднъж една нашенка, оженена отдавна в Златица, си беше дошла нящо в село. Т. Влайков, Съч. I, 45. Оо, даскале, добър вечер! Къде се изгуби, та не се виждаш. Сигурно ти е завъртяла ума някоя нашенка. Кр. Григоров, Р, 106. // Жена, която е от една и съща страна с говорещия; съотечественичка, сънародничка. Във нейните нощи трудът възкресен е / на храбрите нашенки с погледа твърд, / извезали знамето с нишки червени, / като че

със кръв: Свобода или смърт! Бл. Димитрова, Л, 270. Зная, че и по нас има жени, които видят колко назад в просвещението са изостанали нашенките изобщо. Й. Груев, КН 7 (превод), 25.