НАШЕНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀ШЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е свързан по произход, традиция, разпространение и др. с родния край, града или селото на говорещия. — Не знам как си минала [в гората] падовете.Преди години там се уби едно момче, нашенско. Д. Фучеджиев, Р, 248. Знаех да играя всякакви народни хора, особено пък нашенските. Кр. Григоров, Р, 47. Някои от господарките ѝ я увещаваха: "Облечи се, Гунке, по градски.".. Но Гунка свъсваше тънките си вежди и късо отвръщаше: "Не ща̀, госпожа. Искам да съм си селянка. По̀ си обичам нашенската носия." Г. Райчев, ЗК, 146. — Дядо Василе, прикритото мляко котка не го яде. — Тъй е. Ти сигур в село си роден, щом знаеш нашенски приказки. М. Яворски, ХСП, 247. // Който се отнася до родната страна на говорещия; роден, български. — А пък Момчил си е Момчил! Все същият юнак над юнаците, дето шеташе от Родопа до двете морета и по гръцка, и по нашенска земя. Ст. Загорчинов, ДП, 44. Хората се веселяха, оркестърът свиреше тъжни и весели румънски и нашенски песни. С. Северняк, ОНК, 41. Искаше [Ем. Станев] да постигне най-доброто съзвучие със съдържанието, освен това много държеше образите и атмосферата да бъдат нашенски, български, да не миришат на чуждо. Ив. Сарандев, ЕС, 147. За аромата и вкуса на националните ни ястия извънредно много допринасяли нашенските подправки. Л. Петров и др., БНК, 38. Нашенски трикольор.
2. Стесн. Ирон. Който показва или е проява на някои качества, срещани понякога у българите, като небрежност, грубоватост, липса на изисканост или взискателност и под. Тези списания изобщо имат прилика с нашенските дюкени, в които стоката е нахвърлена по рафтовете както попаднало, или както скимнало на немарливия и некадърен дюкенджия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 226. Аз наведох глава в патриотична конфузия. Припомних си някои нашенски работи и не посмях да защитя честта на България. Хр. Радевски, Избр. пр III, 151. Очевидно, когато ние казваме "отборът е добре подготвен" или "играчите са в отлична форма", това са си някакви нашенски мерки. О, 1977, кн. 11, 42.
3. Като същ. нашенска<та> ж. Песен, мелодия от родния край или родната страна на говорещия. Би ме погледнал с дълбок и жален поглед и би ми казал: "Да ти попея една нашенска!" Св. Миларов, СЦТ, 12. И нека нашенската "Елено, моме, Елено..." стигне до всички, които усещат и другото значение на думите: "Не гази сено зелено!" Това е намекът за дебелия край! В. Йосифов, Избр. тв I, 229. нашенски, мн. няма, м. Разг. Български език. Той [Бенков] каза на архимандрита за общо учудване. — Ти знаеш нашенски. Виждам, разбираш всичко, по очите ти познавам. Защо не говориш като нас? Д. Талев, ЖС, 136. нашенските мн. Диал. Хората от родния край на говорещия. А ако никъде не отворят?.. "Ние вън не оставяме човека"... — каза единият от селяните на шосето, а пък тук... Старецът сякаш се досети за мислите ми..: — Те, нашенските, за гости са добри, ама за учителка не толкоз... Че и защо им е на нашите деца учение? Л. Александрова, ИЕЩ, 14. нашенско ср. Разг. а) Нечленувано. Обикн. с предл в. Родният край или родната страна на говорещия. Икона ей такава / съм виждал в нашенско, во Охрид. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 168. В нашенско, както и в Софийско, селата са напуснати. Жителите са разбягаха от страха на черкезите и башибозуците. НБ, 1876, бр. 27, 108. Европейските консули бяха.. зрители на сичко, що ставаше в нашенско. НБ, 1876, бр. 23, 89. б) Членувано и нечленувано. Нещо, присъщо за родния край или родната страна на говорещия — израз, питие и др. Войникът, който чакаше с файтон на гарата, ме посрещна също с усмивка и с едно нашенско: — Добре дошъл, господин помощник! А. Станоев, П, 10. — Една сливовица — поръча Хаваджиева.. — Госпожо, поздравлявам ви. ето това аз наричам вкус — той [бъдещият пълномощен министър] посочи с кимване пълната чашка чисто, натурално, нашенско и — хваща място. Г. Караславов, Т, 19. в) Членувано и нечленувано. Дух, особености на родния край или родната страна на говорещия. Със сложни художествени способи, с оригинални сравнения се рисуват природни картини, в които лъхти нашенското. Ив. Попиванов, Пл, 1969, кн.6, 58.
НА̀ШЕНСКИ. Нареч. от прил. нашенски. Разг. Обикн. в съчет.: По нашенски. 1. Както е прието, както става в родния край или родната страна на говорещия; нашенската. — Ставай, Еленко, да му друснем една ръченица по нашенски! Ст. Дичев, ЗС I, 141. Надпреваряше ги [Иван Шопа], напиваше им менците, цалуваше ги, искаше им ябълки,.. щипеше ги; с една реч, задиряше ги по нашенски. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 39. Дойдох тука, хвърлих формата, както ме виждаш, облякох се нашенски и останах за учител... Хр. Максимов, СбЗР, 12. Змеици Радке думаха: / "Радо ле, мома хубава, / я си разплети, Радо, косата, / нашенски да та оплетем, / млада змеица, Рад‑
ке, ша станеш." Нар. пес., СбНУ ХХVII, 169.
2. На родния език или с речеви особености, присъщи за родния край на говорещия. — Какво ти стана, дядо попе? — попита Монката. — Бробинци ме ощипаше! Мравките ме хапят. Напълзели са ме. — Я, ти говориш по нашенски — учудено рече Монката. СбХ, 106. Мога ли всичко да повторя, стара ми е главата и не помни, па и той де по нашенски, де по гръцки хортуваше. Ст. Загорчинов, ДП, 104. — Да... — кимаше усърдно хер Артур. — Той май и по нашенски разбира — каза досетливо Миро. Д. Талев, ПК, 116.
3. Ирон. Не напълно издържано, изискано или чисто, малко грубовато и под., в такава степен и по такъв начин, както става, както е възможно в България. Дигам си очите: един широкоплещ, черноок, чернокос и даже чернокож господин,.., с бяла (по нашенски бяла) риза. Ал. Константинов, БГ, 11.