НА̀ШЕНЧЕ

НА̀ШЕНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от нашенец; младо момче, момиче или дете от родното място или родния край на лицето, което говори; земляче. В опълчението имаше много нашенчета, от всички краища на Македония. Д. Спространов, ОП, 180. През тая година е назначил вече двама магазинери.. и една машинописка. Всичките все нашенчета от Съмни дол. Н. Каралиева, Н, 37. Нашенчетата излизат от училище повечето с глави, препълнени от чужди язици.., а със слаби и клекави снаги. Й. Груев, СП (превод), 237.

Списък на думите по буква